В помощ на родителите

Агресия в детската градина: защо се случва и какво да правим

Видове агресивно поведение

Агресията във всяка възраст може да е директна и косвена, вербална и невербална.

Вербалната агресия е желанието друг човек да бъде обиден с думи. Директната вербална агресия е насочена непосредствено към обекта и се проявява чрез обидни думи и прякори. Косвената вербална агресия се отличава с това, че въздействието върху обекта става посредством трети лица – учител, родител, други деца или по-просто казано това са оплакванията и жалбите.

Невербалната агресия е причиняване на физическа или материална вреда. Косвената физическа агресия се проявява чрез унищожаването на имуществото или продуктите от труда на обекта – чупене на играчки, разрушаване на творчески произведения и други подобни. Директната физическа агресия е свързана с причиняване на болка – хапане, драскане, удари.

Причини и действия

Първопричината за агресивното поведение може да психологичен и социален дискомфорт. Според учените катализатори на агресията са емоции като гняв, разочарование и дори любопитството.

• Гняв и разочарование. Да си представим следната ситуация: детето много харесва дадена играчка, но я взима друго дете (или я е взело по-рано). Учителят обикновено опитва да реши конфликта, като предлага други играчки или съвместна игра. Детето се чувства ощетено, защото това не му влиза в плановете. Възникват въпросите „С какво съм по-зле?“, „Защо се случи така?“. Възрастният човек, който е в подобна ситуация, може да обясни на другия своите емоции и преживявания, но навиците на детето в тази област все още са доста оскъдни. Затова то изразява своето недоволство чрез агресия, която е насочена или към друго дете или към възрастния (учителя). Това е подходящ момент да се обясни на детето какво може да направи в тази ситуация и защо възниква тя. Например: „Дори и да удариш другото дете, играчката няма да бъде твоя, а ако започнеш да викаш по госпожата, сигурно ще бъдеш наказан. По-добре измисли игра, която можеш да играеш заедно с другите деца или вземи друга играчка, която ти се струва по-добра. В детската градина играчките са различни и те са общи – трябва да се споделят“.
• Любопитството на децата, което предизвиква агресивно поведение е свързана с изследването на допустимите граници. Децата се учат да общуват и търсят начини за взаимодействие, които не винаги изглеждат „пристойно“. В играта децата могат да изпробват опита, който някъде са усвоили – случайно са станали свидетели на агресивно поведение в ежедневието от страна на възрастните, по телевизията, гледали са „вредни, жестоки“ детски, предназначени за възрастна аудитория и т.н. Понякога, за да бъде преустановено такова поведение е достатъчно просто да се поговори с детето.

Също така агресията при децата може да бъде провокирана от нарушения в семейните отношения:

• Чести конфликти между родителите, които формират неправилни социални рамки за поведението на детето.
• Поощряване на агресията (директно или косвено), например „ти си мъж – трябва да можеш да се отстояваш“.
• Равнодушие от страна на родителите, позволяване на всичко.
• Взаимоизключващи се принципи за възпитание на баща и майка, родители и баби/дядовци.

За да се преборим с агресията на детето в детската градина, а и извън нея е добре родителие да:

• Неутрализират провокиращите фактори (стресови ситуации, ако те са първопричината);
• Научат децата на по-приемлива демонстрация на своето недоволство, упражнения за намаляване на гнева и раздразнението;
• Развиват самооценката, емпатията (съчувствие и съпреживяване).

 

Няма универсални методи за спряване с агресията, те могат да бъдат подбрани според анализ на ситуацията, с метода „проба и грешка“, с помощта на квалифицирани специалисти. Важно е да се помни, че често агресията на детето не е болест, а опит за изразяване на себе си.

 

Източник: http://3-years.ru/detskiy-sad/agressiya-v-detskom-sadu.html

Превод: Христина Петкова

 

Как да говорим с малкото дете?

3 важни принципа

Едно от нещата, които предопределят постиженията на човек, е количеството думи, които детето е чуло от околните в първите години от живота си. Но да сложим детето пред телевизора или да му пуснем аудио книга за няколко часа е безполезно: основно значение има комуникацията с възрастен. Разбира се, че ако кажем три милиона пъти „престани“, няма да помогнем на детето да порасне умно, продуктивно и емоционално стабилно. Важно е общуването да бъде осмислено, а речта да бъде сложна и разнообразна.

Способността за учене намалява без взаимодействие с околните. Езикът не може да бъде научен пасивно, а само с помощта на обратна реакция (добре е тя да е положителна) от страна на околните и социално взаимодействие.

Ето три принципа за общуване между родители и дете, които добре влияят на развитието на детския мозък.

1. Да гледаш в същата посока като детето

Това означава родителят съзнателно да се стреми да забелязва всичко, от което се интересува детето и да говори с него по темата.

Обърнете внимание на неговите занимания. Например, възрастният, който е преизпълнен с добри намерения, сяда на пода с любимата книга на детето и го кани да слуша. Но детето не реагира, продължава да строи кула от разхвърляните по пода кубчета. Родителят отново приканва: „Ела при мен, седни. Виж, каква интересна книга. Сега ще ти почета“.

Всичко изглежда добре, нали? Любящ възрастен, книга. Какво още му трябва на детето? Всъщност, само едно нещо и то е вниманието на родителя към заниманието, с което в този момент е ангажирано самото дете.

Да гледаш в същата посока като детето означава внимателно да се отнесеш към това, с което то се занимава и да се включиш в неговата дейност. Това укрепва контакта и помага да се подобрят навиците, които са задействани по време на играта. А чрез речевото взаимодействие да се развива мозъка.

Детето може да се съсредоточи само върху онова, което му е интересно. Ако се опитаме да превключим неговото внимание към други занимание, се налага мозъкът да изразходва много допълнителна енергия. Според изследвания, ако детето трябва да участва в дейност, която малко го интересува, то едва ли ще запомни думите, които се използват тогава.

Бъдете на едно ниво с детето. Седете с него на пода по време на игра, нека то седи във вас докато му четете, сядайте на една маса докато се храните или слагайте детето да седне така, че да може да види света от височината на вашия ръст.

Упростявайте речта си. Както бебетата привличат вниманието със звуци, така и родителите ги привличат като сменят тона или височината на гласа. Простите, познати думи по-бързо привличат вниманието на детето към онова, за което се говори и кой говори, приканвайки го да напряга вниманието си, да се въвлича и общува. Децата учат чрез думи, които чуват по-често и повече се прислушват към звуци, които са чували по-рано.

2. Активно общуване

Изговаряйте на глас всичко, което правите. Такова коментиране е още един начин детето да чува реч. Така не само се увеличава речниковият запас, но и се показва взаимовръзката между звука (думата) и действието или вещта, към която се отнася. „Хайде да сложим чист памперс... колко е бял отвън и син отвътре. И не е мокър. Виж, сух и мек е“. Или „хайде да вземем четките за зъби! Твоята е лилава, а моята е зелена. Сега да сложим паста, ще натиснем тубичката много леко. И ще измием зъбите.“

Използвайте съпътстващи коментари. Опитвайте се не само да описвате своите действия, но коментирайте и тези на детето: „Ти намери ключовете на мама. Н ги лапай, моля. Не може да ги дъвчем, те не са храна. С ключовете се отварят врати. Хайде да отворим с ключовете вратата.“

Избягвайте местоимения. Местоименията не могат да се видят, може да се представят, но само ако знаем за какво става дума. Той... тя...то? Детето няма ни най-малка представа за какво говорите. Не „това ми харесва“, а „харесвам твоята рисунка“.

Допълвайте, детайлизирайте фразите на детето. Докато се учи да говори, детето използва части от думи и непълни изречения. В контекста на общуване с детето трябва да запълните пропуските, като повтаряте вече довършени фрази. Допълнение към „Кучето е тъжно“ може да бъде „Твоето куче е тъжно“. С времето сложността на речта се повишава. Вместо „Хайде да наним“ ще кажем „Твоите очички вече се затварят. Вече е късно и си изморен.“ Допълването, детайлизирането и построяването на изрази ни позволяват да сме няколко крачки пред комуникативните способности на детето, което го поощрява към по-сложно и разностранно общуване.

3. Развиване на диалог

Диалогът предполага размяна на реплики. Може да бъде достигнато активно взаимодействие като обърнем внимание на това, което заема вниманието на детето, като говорим с него за това възможно най-много. Търпеливо изчаквайте неговия отговор. В един диалог е важно да се придържаме към редуването. Детето може дълго време да подбира с какви мимики и жестове да допълни своите думи. Толкова дълго, че на родителите може да им се прииска да отговорят вместо него. Но не бързайте да нарушавате диалога и дайте време на детето да намери нужната дума.

Думи като „какво“ и „какъв“ са препятствие за диалога. „Какъв цвят е топката?“, „Какво казва кравата?“ – такъв тип въпроси не допринасят за натрупването на речников запас, защото карат детето да си припомня думи, които вече знае. Въпроси, чиито отговори са „да“ и „не“ са в същата категория: не помагат за поддържането на разговор и не учат детето на ищо ново. Докато въпросите „как“ и „защо“ дават възможност на детето да отговаря с най-различни думи, да задейства най-различни мисли и идеи. Въпросът „защо“ не предполага да кимнем или да посочим с пръст. „Как?“ и „защо?“ дават старт на процеса на мислене, който в крайна сметка води до навик за разрешаване на задачи.

 

Източник: http://www.psychologies.ru/roditeli/children/kak-razgovarivat-s-malenkim-rebenkom-tri-vajnyih-printsipa/?fbclid=IwAR3gbuLJ0Ts2fOi_9OjBTAjC86FDSR2H_8Y2OnWAJKQA0TfIrm1yA7x129w

 Превод от руски език: Христина Петкова

 

Как да събудим детето сутрин за градина

 

Сутринта преди детска градина често се превръща в кошмар. Това е стресово както за родителите, така и за детето. Разпространено е детето да отказва да става от леглото, а родителите да нервничат, защото закъсняват за работа. За децата е трудно да стават рано, особено през зимата, когато навън е още тъмно. През зимата потребността от сън е по-голяма заради липсата на достатъчно количество слънчеви лъчи. Състоянието на нервната система влияе на дълбочината и продължителността на съня. Резултатът е възмущения, сълзи и капризи.

Каква е причината за тежкото събуждане сутрин?

Най-вероятно е децата, които капризничат сутрин, просто да не са свикнали да стават толкова рано. Ако преди да тръгнат на детска градина вкъщи се изготви и следва подобен режим като този в градината, то това наистина би направило живота на семейството по-лесен.

Липсата на пълноценен сън също може да провокира сутрешен скандал. Всички деца са различни и потребностите им от почивка не правят изключение. Колкото е по-малко детето, толкова повече часове сън са му необходими за възстановяване на силите. Ако детето отказва да спи през деня, следва то да си ляга един час по-рано вечер.

Достатъчно е да има правилен дневен режим, за да бъдат избегнати преумората и неуравновесеността, за да протича пълноценно развитието на тялото и психиката, да бъдат изработени правилни навици.

Как правилно да подготвим детето за сън?

За спокойно и мирно събуждане сутрин е добре родителите да приучат детето си на дневен режим. Ако детето няма такъв режим още от предучилищна възраст, ако не се научи да е отговорно за приготвянето си за градина, то в училище всичко ще се задълбочи. Не е разумно да се надяваме, че детето ще порасне и ще стане по-организирано.

• Детето трябва да ляга да спи по едно и също време;
• Ако е пропуснало дневния сън, то нощният сън трябва да се увеличи с един час;
• Приятната и успокояваща атмосфера ще направи заспиването по-лесно. Добре е да се избягват ярки светлини и силни шумове, може светлината да е от нощна лампа;
• Няколко часа преди сън не е препоръчително детето да участва в активни и шумни игри, за да бъдат избегнати превъзбудата и безпокойният сън;
• Дневният режим трябва да бъде изпълнен с физически и интелектуални упражнения. Умората помага по-добре от всяка приспивна песен;
• Не е добре да се забавя церемонията по подготовка за сън;
• Особен ритуал може да успокои и отпусне детето преди сън. Измислете го заедно: може да е миене на зъбите, четене на приказка, къпане, събиране на играчките;
• Приспете детето с приспивна песен или приказка;
• Опитайте се да успокоите детето с помощта на отпускащи погалвания и лек масаж;
• Малките деца лесно заспиват в ръцете на родителите си;
• При най-сложните случаи може да се приложи къпане непосредствено преди сън във вана с мента и лавандула, известни с успокояващите си свойства;
• Децата обичат да си лягат с плюшени играчки.

Опитайте да не наказвате детето и да не му се карате преди сън. Ако е разстроено, ще заспива дълго, а сънят ще бъде неспокоен. Отличното настроение и спокойствие е залогът за здрав сън.

Какво е необходимо за пълноценен сън:

• Свеж въздух в стаята;
• Вечеря не по-късно от един час преди лягане;
• Температурен режим в спалнята (около +18 градуса);
• Платът на пижамата трябва да е естествен, а самата пижама да е свободна;
• Нощна лампа (може да помогне със заспиването, ако детето се страхува от тъмното);
• Удобен матрак;
• Мекота и свежест на спалното бельо.

 

Сутрешното ставане

Правилното събуждане не е по-малко важно от подготовката за сън. Сънят е процес на забавяне на всички системи на тялото, а бодърстването е активният период на живота. Преходът от едното състояние към другото става с времето, което е нужно на мозъка да се включи в работен режим.

Детето трябва да бъде събудено спокойно, меко, без излишно бързане. За събуждането е добре да се използва особен ритуал. Подходящи са прегръдки, целувки, леко гъделичкане, слушане на любими песни. Може да се поговори за сънища, да има вкусна закуска. След това детето ще свикне с хубавото сутрешно събуждане.

Бодрост и енергия за целия ден ще донесе сутрешната гимнастика в леглото. Опитайте се заедно да надувате коремите си при вдишване и да ги гълтате при издишане, може да измислите игра. Полезно е сутрин да се правят протягания, например да се протягат ръцете нагоре, а краката надолу. След такива занятия е добре детето да си почине няколко минути и след това да става.

Добре е да се става малко по-рано, за да се избегне бързането и излишния стрес.

Съществуват три вида биологичен ритъм на организма:

1. Стават рано и лягат рано;
2. Стават късно и лягат късно;
3. Могат да свикнат с всеки дневен режим.

Какво не трябва да се прави по време на ставане?

Не е добре детето да се вдига рязко и шумно, за да не се изплаши. Друго, което може да травмира детската психика са ярката светлина, будилника или високата музика. Не е добре постоянно да се подгонва детето, да се бърза.

Специалистите са единодушни, че е необходим режим. Също така детето се нуждае от грижа и любов от страна на близките хора. Детето, което ходи на детска градина трябва да е уверено в любовта на родителите си, да знае, че мама ще дойде да го вземе.

 

 

 

Как да упокоим детето по време на истерия

Често развитието на характера на детето претърпява различни негативни моменти и истерията е един от тях. Изпадайки в истерия, детето се стреми да привлече внимание към себе си, да достигне желаното на всяка цена. Добър или лош е този метод за манипулиране на възрастните, как се проявява и как да успокоим детето по време на истерия?

Какво е детската истерия и как се проявява?

Основна причина за детската истерия е прекалена тревожност за нещо. Детето не може да контролира своите емоции. Важно е когато започне детската истерия по какъвто и да е повод, останалите членове на семейството да останат спокойни и да не изпадат в паника. Изблиците на детска истерия се случват често, затова е важно да бъде определена причината, която предизвиква истерията преди да се опитате да помогнете на детето да преодолее своите страхове.

Много хора различават детските истерии от детските кризи. Терминът „истерия“ обикновено се използва за описание на по-умерени изблици, по време на които детето все пак запазва някакъв контрол над поведението си. Родителите смятат, че истерията по-скоро ще премине по-бързо и безопасно за детето, ако никой не му обръща внимание. Точно в тази особеност е разликата с детските кризи, в хода на които детето толкова губи контрол над емоциите си, че не може да се спре само.

 

Причини за детските истерии

Детската истерия е страшна и често родителите са безпомощни в такава ситуация. Причните за истерията зависят пряко от възрастта на детето.

Деца от раждане до 1 г.

Някои бебета са особено раздразнени, когато са гладни или изморени. Също така може да са раздразнени от липсата на внимание от страна на родителите, мокрите пелени или памперси, усещане на болка при растеж на зъбите, при колики. Същата реакция възниква и когато не могат да получат желаното (например играчка или възможността да са извън количката), също невъзможността да обяснят своите желания. В това число може да бъде отнесена и емоционалната претовареност. Прекалено много впечатления за един ден могат да предизвикат не само капризи и плач, но и истинска истерия.

Деца от 1 до 3 г.

Причините за възникване на детските истерии на възраст от 1 до 3 г. са сходни на тези от раждане до 1 г. Разликата е там, че на тази възраст детето вече може да обясни какво точно иска. Детските истерии по-често са свързани с умора, преумора, която може да е както физическа, така и емоционална, с желанието да привлекат внимание, стремеж да получат желаното по всякакъв начин.

Не винаги децата плачат „по същество“. Доста често детските истерии са с манипулативен характер. В такъв случай не е добре възрастните да правят класически грешки, които да задълбочат ситуацията и да направят истерията част от характера на детето.

Детските истерии се смятат за закономерни точно в ранна възраст или в периода на кризата на третата година. По това време на детето просто не му достигат собствените ресурси, за да може самостоятелно да се справи с емоциите си.

Деца в предучилищна възраст (3 до 6 г.)

Започвайки посещенията си в детска градина, децата се сблъскват с нови правила, усещания и по всякакъв начин се опитват да показват своето недоволство в дадени ситуации. Възникващите истерии в този период са свързани с желанието да получат нещо, да докажат своята независимост или да покажат характера си на новите приятели.

Истерията може да е следствие от отказ да бъде посещавана детската градина по някакви причини. Отново, не трябва да се пренебрегват емоционалната и физическа натовареност.Нарушенията в режима на ден, сън и почивка също се отразяват негативно върху нервната система на детето и могат да станат причина за недоволство.

Признаци

Всяка истерия се проявява по различен начин. Ако при едно дете е свързана с постигането на някакви цели и се проявява с плач, то други деца не могат да се успокоят дълго време и емоционалното им състояние е под заплаха. Най-разпространените симптоми са:

• Конвулсии и усещане за тежест в крайниците;
• Затруднено дишане, забързано сърцебиене и пулс;
• Главоболие и мускулни болки (следствие от прекаленото напрежение);
• Силен плач, викове;
• Загуба на съзнание (в тежки случаи);
• Детето може да се опита да се самонарани;
• Липса на емоционална устойчивост;
• Изискване за повече внимание, любов и грижа.

Типични грешки на родителите и как да се държим по време не истерията

Често родителите възприемата детската истерия като проява на непослушание, капризи и вместо да решат проблема, те го задълбочават. Манипулативните истерии са лоши с това, че след преминаване кризата на третата година, на детето му остава навика да осъществява желанията си чрез плач и скандали.

Алгоритъм за разрешаване на подобни ситуации

• Научете се да се договаряте с всички членове на семейството, които взаимодействат с детето, за еднакъв модел на поведение. Всички членове на семейството трябва да се придържат към един модел в различни ситуации. Например, ако детето изисква да му се купи количка, а майка му упорито отстоява позицията, че то няма нужда от поредната количка, то детето ще повика 3, 5, 10 пъти, но не и повече. Но ако в този момент, когато майката забранява, а бащата позволява, то ситуацията ще излезе извън контрола на родителите за дълго време. Когато осъзнае „ефективността“ на това свое поведение, детето ще го използва достатъчно дълго.
• Научете се сами да се справяте със своите емоции. Резиките емоционални изблици, неустойчивото психично поведение са особености на човешкия темперамент. Такива прояви на истерии от страна на възрастните могат да се проявят и в поведението на детето. Ако детето наблюдава такова поведение от страна на роднините вкъщи, то ще бъде доста трудно да се преборят детските истерии.
• Не се притеснявайте да потърсите помощ от специалисти. Ако наследствеността и личния пример са наред, всички членове на семейството действат „заедно“, а детските истерии продължават, то е добре да потърсите консултация с детски невролог. Съществуват терапии, които да помогнат на детето да се научи да се справя със себе си, собствените си емоции.

Ако изведнъж детето започне да се държи неадекватно на обществено място и родителите нямат възможност да го заведат някъде, то трябва да бъде сменена тактиката на поведение и да се направи опит да се направи договор с детето. Добре е да се зададе прост въпрос със спокоен и не висок, но решителен глас „какво искаш?“. Детето, докато е в истерия, е заето със своите емоции. Доброжелателното отношение би трябвало да го отрезви. Може леко да бъде хванато за раменете и да бъде погледнато в очите.

Когато детето отговори на поставения въпрос е добре да се изпълни молбата му. Спокойното отношение на майката по време на детсата истерия ще го вразуми, а отговаряйки на въпроса обикновено то самото не знае какво точно иска всъщност. Отговорът може да прозвучи примерно така: „искам вкъщи“ или „пие ми се вода“. Не е сложно да се изпълни тази молба. Ако отговорът е нещо като „искам онази играчка“, а майката не планира такава покупка, то тя трябва ясно и спокойно да обясни защо няма да я купи днес. „Днес не мога да ти купя играчката, защото нямам пари в мен, хайде да го оставим за следващ път“.

Много е важно да не се правят изяснявания на поведението, да няма каране, за да не се озлоби детето още повече. Най-добре е да му се предостави обратна реакция на поведението: „на мен ми е много неприятно, когато ти се държиш по този начин“. Докато това поведение още не е станало навик за детето е добре родителите да успеят да се справят с истериите на този етап, когато те представляват трудност за самото дете, а не когато вече открито протестира и показва характер.

Когато децата порастват, те се оказват в нови жизнени ситуации, например преминаването от детска градина към училище. Могат да се появят нови провокатори, които предизвикват неадекватна реакция към дадена ситуация.

Основен стресов момент за първокласника е това, че родителите за пръв път изпитват към него оценъчно отношение. Честите претенции на родителите, изискванията на учителите могат да понижат самооценката на детето и то да бъде неудовлетворено от себе си. Тогава се проявяват истеричните реакции.

Детето не може да съпостави образа на „идеалн аз“, който съответства на всички деца в предучилищна възраст, с този на „реален аз“. В този случай задачата на родителите е да помогнат на детето да се примири с образа на „реален аз“.

Добре е детето да има правото да греши. Изпадайки в ситуация, в която трябва да бъде оценено дали нещо му се е получило добре или не, е добре това да се прави дружелюбно. Ако в предучилищна възраст децата не възприемат хумора много добре, то вече в първи клас дори е доста полезно да се използва хумор. Задачата на родителите при проверка на домашната работа е да научи детето.

За всички хора са характерни умората и преживяванията. Но колкото и да сме заети, колкото и да сме изморени от работа, бъдете внимателни с децата си. Понякога, проявата на истерично поведение може да е следствие от вътрешно напрежение на детето и всяка ваша забележка може да послужи като пусков механизъм за взривна реакция.

 

Източник: https://childage.ru/psihologiya-i-razvitie/detskaya-psihologiya/kak-uspokoit-rebenka-vo-vremya-isteriki.html

Превод: Христина Петкова

 

5 оръжия срещу детските истерии

Как да постъпим, когато вика, крещи и се тръшка

 

Детските истерии са част от живота и са познати на всеки родител. Истината е, че и хлапетата, и родителите ги преживяват трудно.
Семейният консултант Джеси Боненкамп разказва как да погледнем на тези епизоди от друга гледна точка, така че да не изпитваме безсилие, вина или пък бяс, когато детето вика, крещи и се тръшка на земята.

 

1. Не приемайте истерията като свой проблем
   Винаги помнете, че детето не прави нищо нарочно. То не се старае да ви досажда, злепоставя или да ви накара да се чувствате неловко.
   За него истерията е един от начините на комуникация.  

Трябва да признаем, че и за нас, въпреки че сме възрастни, е трудно да превъзмогнем и бързо да преглътнем разочарованието и гнева, които могат да ни залеят като мощна вълна. За детето е още по-сложно да се справи с тези негативни чувства. Но то определено не иска да ви извади от кожата. Просто не може да се справи с определени емоции.
 

2. Бъдете помощник, не съдия
   Много родители така се объркват, когато детето изпадне в истерия, че не знаят как да реагират. Има една проста и работеща схема.
   Първо обяснявате на детето какво се е случило с него, какво то е почувствало, а след това със спокоен глас слагате граници (ако се налага).

Ето така например: „Знам, че не ти се иска играта да свърши, за да идеш да си измиеш зъбете преди лягане. И се разсърди така, че сигурно ти идва да ме удариш. Знам, че е страшно неприятно да се отделиш от интересната игра. Не е разрешено обаче да посягаш“.

Или: „Да, ти искаше макарони с друга форма, разбирам те. Ти очакваше, че ще са буквички, а аз приготвих спирали. Ти се разочарова и се разсърди. Но аз не разрешавам да хвърляш храна по пода.“ 
Пробвайте по този начини. Може да успеете да укротите гнева на детето, вместо да крещите: „Как може да се държиш така!“

 

3. Не се опитвайте бързо да спрете истерията

Това е най-деликатният момент. Не е лесно да сте край дете, което пищи, рита, лежи на пода или се опитва да ви ухапе. Всеки иска да прекрати възможно най-бързо тази сцена (особено, ако има и публика, която ви наблюдава осъдително). Не е добра идея да опитате да спрете истеричния порив.

Представете си, че нашите емоции са тунел и вие минавате през него като дълъг влак. Няма как да завиете, нито да пропуснете тунела.
Така е и с емоцията – тя трябва да се изживее докрай, за да се изчисти. На хлапето ще му олекне автоматично, след като се накрещи и наплаче на воля.
Като правило – родителите чакат края на истеричния пристъп, а детето е добре да изпусне парата до дъно. 

 

4. Не оставяйте детето насеме с истериите му

Децата, особено малките, които не са навършили 5 години, много трудно сами се справят с емоциите си. Важно е те да получат нашата помощ.
Детето трябва да има надеждна скала, за която може да се хване, в това време, през което вълната от емоции го залива от всички страни. То трябва да разбира, че възрастните винаги са редом с него и истерията никак не влияе на вашите близки отношения и любов.

Именно затова не бива да оставяте детето само в този момент. Отведете някъде на тихо място и останете заедно с него.
И забравете често прилагания подход: „Отивай си в стаята, за да помислиш добре как се държиш!“

 

5. Не осъждайте детето за това, което чувства

Децата още се учат как да посрещат различните емоции да ги управляват, затова ние в никакъв случай не бива да им внушаваме, че техните чувства са лоши или са неправилни. Помнете сравнението с тунела.
Ние сме длъжни да показваме на децата как да преминат през него. А не да затворим изхода и да ги оставим вътре, без помощ.

Нашата цел е да научим децата да не изпадат в паника или в истерия при среща със силна и негативна емоция.
Вместо да говорите: „Е, стига си ревал, всичко е наред“ или „Престани да се тръшкаш за такива глупости!“  е по-добре да го уверите, че разбирате защо е разстроен. Не може, разбира се, да му разрешите да се въргаля по пода, да чупи и да хвърля предмети.
Нужно е да се сложат граници. Да му обясните как може да се държи и как не бива, но без да осъждате неговите чувства.

Прегърнете го, успокойте го, дори в дадения момент да ви е срамно и неудобно заради неговото поведение.
Всички ние искаме да отгледаме адекватни хора, които могат да контролират своите емоции и да общуват с околните спокойно и с уважение.
Главното е винаги да помните, че възрастните тук сте вие – и вие никога не бива да се чувствате безпомощни.
Работещата схема е: поддържане, насочване  и меко слагане на граници на агресивното поведение.

 

Източник: https://www.noviteroditeli.bg/da-pogovorim/ot-3-do-6-ot-7-do-10/5-orzhiya-sreshchu-detskite-

isterii?fbclid=IwAR1YTet6YKrnkRK7UvvyGJNEVPmiJNg7I74qs9OaQTMZgZ5n0aipLgzYb